Космически катастрофи за десетилетието – 2000-2009
Първото десетилетие от новото хилядолетие си отива. Науката и технологиите се развиват с бързи и скоростни темпове. Човечеството последователно усвоява околослънчевото пространство. Ние успяхме да забележим сполучливо осъществени планове за десетилетието – „ Международната галактическа станция “, марсоходите „ Спирит “ и „ Опортюнити “, задачата до Сатурн „ Касини “. Но за жалост се случиха и тежки произшествия, от които човечеството доста мъчно се съвзе.
Совалката “Колумбия ” минути преди разпадането си – фотография от Земята. Credit: NASA
2003 година е една от най-черните години в историята на международната космонавтика. Бяха минали повече от 15 години, откогато се случи последната злополука на пилотиран галактически транспортен съд – на совалката „ Челинджър “ през 1986 година.
НАСА от години получаваше предизвестия, че е прекомерно подвластна от остарялата си совалка и че няма различен пилотиран транспортен съд, който да я замести. Още през 1993 година комисия, ръководена от Норм Августин излъчи отчет, съгласно който „ в околните години НАСА рискува да загуби още една совалка “. Към средата на 2002 година бе открито, че има пукнатини по горивните тръби на всички налични совалки! Катастрофата като че ли изглеждаше неизбежна… НАСА изоставяше с графика по градежа на “Международната галактическа станция ”, други задачи търпяха безкрайни отлагания. И ето – на първи февруари 2003 година непоправимото се случи. Парче от горивния контейнер падна върху крилото на совалката „ Колумбия “ по време на изстрелването на нейната задача „ STS-107 “ и направи пробойна. Парчето не унищожи галактическия транспортен съд незабавно и астронавтите организираха задачата по проект. Но след приключването на задачата при навлизането в атмосферата гореща плазма навлезе през пробойната и докара до редица структурни увреждания, които в последна сметка унищожиха совалката броени секунди преди кацането.
Мемориална станция “Колумбия ” на повърхността на Марс. Станцията е доставена на Червената планета през 2003 година от безпилотния уред “Спирит ”. Credit: NASA/JPL-Caltech
Катастрофата на „ Колумбия “ докара до преразглеждане на цялата пилотирана космонавтика на НАСА. Бе заложен даже въпросът за какво въобще би трябвало да се изпращат хора в космоса, откакто проучването на Луната, Марс и останалите обекти от Слънчевата система се реализира единствено от роботи. Накрая тогавашната администрация на Буш реши – НАСА ще продължи да изследва космоса и първото, което би трябвало да бъде реализирано до 2020 година е човек да се завърне на Луната (последната пилотирана задача на НАСА до Луната завършва през 1972 г.).
Трагедиите в космонавтиката през 2003 година не свършиха с злополуката на совалката „ Колумбия “. През лятото на същата година се случи още една смъртоносна злополука. Бразилска ракета стоеше на стартовата площадка, а задачата беше първото орбитално галактическо изстрелване за Латинска Америка. На 22 август, три дни преди планирането изстрелване, ракетата ненадейно експлодира. 21 души бяха убити на място.
Бразилия обаче бързо се съвзе от нещастието и в последна сметка единствено 14 месеца след смъртоносния случай беше изстреляна ракета в космоса. Страната се надява, че ще се подреди измежду водещите галактически сили.
“Бийгъл 2 ” на повърхността на Марс – Thumbnail: ESA
На фона на неуспехите в региона на пилотираната космонавтика, 2003 година се оказа забавна за безпилотните планове. Тогава се заформи нещо като Марсианска галактическа конкуренция, в която до Марс се съревноваваха няколко галактически организации (организации) – НАСА, Европейската галактическа организация, Япония и… хората на проф. Колин Пилинджър, които направиха дребен спускаем уред, наименуван „ Бийгъл 2 “. През цялото време течеше масирана рекламна акция за това по какъв начин „ Бийгъл 2 “ е надали не най-великото откритие, по какъв начин марсоходите на НАСА са били несъвършени, тъй като не са оборудвани да търсят живот, а единствено да характеризират изискванията на спускаемите места на Марс. Пристигането на армадата от галактически апарати се планираше за Коледа и малко за след Нова година. След толкоз доста реклама, всеки очакваше „ Бийгъл 2 “ като дребен английски спускаем уред да засрами всички останали ръководители на галактически задачи.
Само че европейският уред „ Марс Експрес “ и марсоходите сполучливо дойдоха на Марс и се трансфораха в най-важните галактически планове в историята на десетилетието, до момента в който „ Бийгъл 2 “ изчезна безследно в Коледната нощ (24 против 25 декември), когато се предполагаше, че трябваше да кацне на Марс. След дълго и безуспешно търсене задачата му бе оповестена за цялостен неуспех. По-късно членове на Европейската галактическа организация оповестиха, че съгласно тях „ Бийгъл 2 “ въобще не е трябвало да лети, тъй като застрашавал самия план „ Марс Експрес “ („ Бийгъл 2 “ летеше прикачен към европейския апарат). Пилинджър пък обърна страницата и след дълги години отрицателна рецензия към НАСА стартира да се примолва на организацията нов „ Бийгъл 2 “ да бъде прикачен към предстоящ американски марсоход. Напълно предстоящо, предлагането му не бе признато.
“Дженезис ” – разрушената капсула. Credit: NASA
„ Дженезис “ бе един забавен безпилотен план за науката. Да притежаваш частици от Слънчевия вятър би разрешило да познаваш процесите, които протичат в Слънцето, доста по-добре. Само че Слънчевият вятър се състои от доста нежна материя. Учените се надяваха откакто „ Дженезис “ се върне от космоса, да захванат капсулата още във въздуха благодарение на хеликоптер и кука, която да улови парашута.
Само че през 2004 година, когато „ Дженезис “ трябваше да се завърне, парашутът не се отвори. Учените на Земята гледаха безпомощно по какъв начин спускаемата капсула се въртеше неконтролируемо. Цялата интервенция по захващането пропадна. Оказало се, че Локхийд Мартин построили системата по завръщане с акселерометри, обърнати неправилно наобратно. Комично и същевременно… неуместно.
Но очевидно ориста си има и възприятие за комизъм. За шанс на учени денем на кацането на това място е имало превалявания и почвата е била кална, а не суха. Така контейнерът останал непокътнат и огромна част от доставения материал от Слънцето се оказал приложим за научни цели. „ Дженезис “ наподобява се оказа сполучлива задача – все пак.
През 2002 година НАСА реши да изстреля задача „ Контур “ до три комети. Изстрелването беше сполучливо и апаратът бе вметнат в ниска околоземна орбита. Няколко седмици след изстрелването моторът на сондата трябваше да се възпламени и „ Контур “ да бъде вметнат в околослънчева орбита. Само че след плануваното запалване НАСА изгуби контакт с задачата. Наземни телескопи по-късно откриха три обекта по пътя на спътника, което докара до съмнение, че е имало гърмеж и безпилотният транспортен съд се е разпаднал на части.
НАСА се отхвърли да изстреля нова задача „ Контур “. Наместо това реши да употребява към този момент изстреляни апарати от свръхуспешните кометарни планове „ Дийп Импакт “ и „ Стардъст “. Тези апарати към момента работят и в околните години се чака да облетят и изследват нови комети.
Всички знаем за огромните триумфи на частната космонавтика през последните години. Изстрелването на първата частна ракета „ Фалкън 1 “, полетът на „ СпейсШипУан “, с помощта на който за пръв път частен водач доближи космоса. Но измежду огромните триумфи има и провали.
През 2007 година „ Върджин Галактикс “, която понастоящем създава „ СпейсШипТу “ разгласи, че детонация по време на тестване на новия мотор е довела до гибелта на двама души. Работата по „ СпейсШипТу “ продължава и всички се надяваме, че галактическият туризъм най-накрая ще процъфти и ще бъде наличен за всеки.
Руската ракета „ Протон “ не е доста надеждна. Горните й степени постоянно се провалят. През 2006 година тя трябваше да изведе спътника „ Арабсат “, само че горната степен „ Бриз-М “ не съумя да се възпламени и спътникът остана в неизползваема орбита. Дотук имаме загуба на неестествен сателит, само че това не е най-лошото.
На 19 февруари 2007 година дилетанти следиха ярка детонация в небето. Съвсем скоро бе открито, че детонацията идва от горивния контейнер на степента „ Бриз-М “. Експлозията основала повече от 1000 парчета, доста от които още кръжат над главите ни. Околоземното пространство става все по-замърсено.
Какъв е шансът два изкуствени спътника да се сблъскат? Минимален, биха споделили специалисти. Космосът е огромен, пространството е голямо, дистанцията сред спътниците възлиза на километри – по какъв начин биха се нацелили два дребни спътника?
Но това се случи през февруари 2009 година – работещ сателит „ Иридиум “ се сблъска със остарял и нефункционален съветски сателит. Освен загубата на „ Иридиум “, околоземното пространство се изпълни с още повече парчета. Мнозина специалисти припомниха, че сходни случаи – като екплозията на „ Бриз-М “ и злополуката на „ Иридиум “ биха могли дотолкоз да замърсят околоземните орбити, че те биха станали неизползваеми за галактически полети за няколко десетилетия! Подобен предполагаем сюжет се назовава „ Синдром на Кеслър “ и в случай че се случи… това би могло да бъде завършек на космонавтиката във типа, в който я познаваме.
Точно подобен типичен неуспех стана при започване на 2007 година Ракета „ Зенит “, която се намираше на плаваща платформа в индийския океан, трябваше да изведе в орбита телекомуникационен сателит. Три… две… едно… и цялата ракета се трансформира в гигантско огнено кълбо.
Катастрофата на “Зенит ”. Image: SeaLaunch Broadcast
Според формалното следствие непознато тяло е било попаднало в турбопомпата на мотора на първата степен. Няма жертви, няма съществени повреди по плаващата платформа.
През октомври 2002 година ракета „ Союз “ трябваше да изведе галактическия транспортен съд „ Фотон-М1 “. Само че един от моторите отхвърли да се възпламени. Ракетата набра височина, само че по-късно се срути на стартовата площадка, хвърляйки в смут очевидците наоколо. Един човек (наблюдател) почина при случая. Случаят е документиран и видеоклип е изработен обществено притежание (не е за хора със слаби сърца):
http://www.youtube.com/watch?v=Hl9u-h_btBo
